ПСВ Айндховен

Както и името му подсказва, клубът започва съществуването си като спонсориран от компанията Филипс спортен клуб за нейните служители. Основан е на 31 август 1913 в чест на стогодишнината от победа над французите в Наполеоновите войни. ПСВ се е развива като изцяло професионален футболен клуб. Домакини са на стадиона Филипс Стадион в Айндховен с капацитет от 35000 места, всичките седящи. Обмислят се планове за по - нататъшно разширяване на основата на 40000 места. На този стадион са изиграни много мачове за европейската купа , през 2000 е един от стадионите на Евро 2000, проведено в Холандия и Белгия. Изграден е по същото време когато е основан клубът, въпреки че неговият текущ капацитет е постигнат благодарение на предприетите модернизации през годините. Средното посещение за сезон 2006/07 е 33875 зрители.

ПСВ обира много отличия на футболната арена и е оценен като клуба в който много добри футболисти като Рууд Гулит, Матея Кежман, Ромарио, Роналдо, Лук Нилис, Филип Коку, Парк Джи-Сунг, Яп Стам, Рууд ван Нистелрой, Лий Йонг-Пьо, Марк ван Бомел, Джеферсън Фарфан, Ариен Робен, Алекс Родриго Диас да Коща, Йохан Фогел и Роналд Ватерюс развиват таланта си. Клубният престиж е изграден от футболисти като Вили ван Кьолен , Ян ван Беверен, Ян Портвлайт, братята Ван де Керхоф които също играят в холандския национален отбор и Хууб Стивънс през '70-те когато клубът печели Купа на УЕФА през 1978, побеждавайки СК Бастиа с 3:0 на финала. През 1988, отборът на ПСВ подготвен от Гус Хидинк и с такива футболисти като Роналд Куман, Ерик Геретс, Сьорен Лерби и Вим Кийфт, печели европейската купа за първи и засега единствен път в история си, побеждавайки Бенфика с дузпи. Любопитно е, че ПСВ взима трофея въпреки че не печели нито един от петте последни мача в състезанието: елиминират Бордо и Реал Мадрид с гол на чужд терен, другите четири мача завършват с равен резултат. След победата за Купата на Европа, ПСВ играе с носителя на Копа Либертадорес Клуб Насионал де Футбол от Монтевидео. След равен резултат 2:2, Насионал побеждава ПСВ с дузпи и печели своята 3-та Световна клубна титла. Гус Хидинк нарича още този мач един от най-тежките поражения в неговата кариера.

Макар и клубът да умее да открива из Южна Америка и Европа млади таланти като споменатите по-горе, много от тях негласно използват ПСВ като трамплин за професионално си развитие. Така постъпва Роналдо, който прекара два сезона с клуба както и Матея Кежман и Ариен Робен и доскорошните Парк Джи-Сунг и Лий Йонг-Пьо. Независимо от заминаването на влиятелни играчи като Марк ван Бомел, Йохан Фогел, Парк Джи-Сунг, Лий Йонг-Пьо и Вилферд Бома след сезон 2004/2005, ПСВ се снабдява с играчи като Мика Вайринен, Осмар Ферейра и белгийския полузащитник Тими Саймънс. Подсилени с футболисти като Исмаил Айзат и Ибрахим Афелай, ПСВ достига елиминационния кръг на Шампионска лига 2005/2006 за втори път, след като само един сезон преди това достигат полуфиналите.

Отбора е ръководен от треньори като Гус Хидинк (който между два договора с ПСВ довежда националните отбори на Холандия и Южна Корея до четвърти места на Световните първенства през 1998 и 2002. Привличането на Ерик Геретс като мениджър носи на клуба две титли в Ередивизи.

През сезон 2006/2007 ПСВ подписват договор с Роналд Куман, който наследява поста от Хидинк. Също така привличат еквадорския играч Едисон Мендес и мексиканеца Карлос Салсидо, след края на Световното през 2006. Като помощник-мениджъри са привлечени Ян Воутърс и Тони Бруинс-Слот. През този сезон голмайстори са Джеферсон Фарфан и Аруна Коне. През сезон 2006-2007 ПСВ печели Ередивизи, с резултат 5:1, с победа у дома над Витесе. В предпоследния кръг, ПСВ, Аякс и АЗ Алкмаар са на равно с актив от 72 точки. Алкмаар губи с 2:3 като гост на Екселсиор, докато Аякс и ПСВ бият. ПСВ взима титлата по голова разлика с един гол повече от Аякс.